УРЕТРИТ

Уретритът, една от най-честите инфекции, предавани по полов път, представлява инфекция на пикочните пътища. Уретритът сe разделя на две групи според влиянието им:

1. Гонококов уретрит
2. Негонококов уретрит

Причинителят на гонококовия уретрит е бактерията Neisseria gonorrhoeae.

Предава се през пениса, вагината, устата или ануса по време на полов акт. Освен това, при нормално раждане, предаването от майка на дете е възможно. Рискът от заразяване при еднократен полов акт е по-висок при жените. При мъжете рискът се увеличава при многократен полов акт със заразен партньор.

Клиничния симптом обикновено настъпва 2-7 дни след предаването, рядко в рамките на 1-14 дни.Придава усещане за парене при уриниране и сърбеж в уретрата. Уретрата е болезнена, зачервена и подута. Може да се появи често уриниране. Характерно е жълто-зелено течение.

Оцветяване по Грам, микробиология на течението, откриване на антиген, PCR тестове могат да се използват за диагностика. Оцветяването по Грам се извършва чрез изследване на проба от тампона, взета от пикочните пътища, под микроскоп след специална процедура на оцветяване. Диагнозата се поставя чрез наблюдение на червено-лилави микроорганизми в кръвните клетки, наречени левкоцити (бели кръвни клетки). Микробиологията е необходима за прилагане на подходяща антибиотична терапия. Тестът за гонококов антиген се извършва от проба от мъжка урина. PCR се извършва от същата проба.

Лечението се извършва с помощта на подходящи антибиотици. По принцип е достатъчна еднократна доза перорално лечение с азитромицин или цефтриаксон мускулно. Може да отшуми спонтанно при нелекувани пациенти; те обаче продължават да заразяват микроорганизма като носители. Тъй като потенциалното носителство може да продължи и до 3-7 седмици след лечението и също така има 40-60% вероятност за асимптоматично носителство, се препоръчва лечение и на партньора.

Негонококовият уретрит се отнася до уретрит, причинен от други видове микроорганизми, различни от гонорея (Neisseria gonorrhoeae). Тук играят важна роля голямо разнообразие от микроорганизми като Chlamydia Trachomatis, Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma genitalium, Mycoplasma hominis, Trichomonas vaginalis.

Клиничните признаци се появяват малко по-късно (средно 1-3 седмици, понякога се проточва до 5 седмици). Клиничните признаци обаче са почти същите. Появяват се симптоми като парене при уриниране, болка и сърбеж в уретрата, често уриниране. И при тези пациенти се наблюдава течение. В тези случаи обаче течението е по-гъсто и мукоидно прозрачно. Пациентите обикновено се оплакват от течението преди уриниране и от това рано сутрин. 

Диагнозата се поставя чрез оцветяване по грам, микробиология и PCR тест. При лечението, еднократна доза перорален азитромицин 1 g или доксициклин 100 mg за 7 дни в съответствие с антибиограмата; могат да се използват еритромицин 500 mg, левофлоксацин 500 mg. Отново трябва да се приложи лечение и на партньора.